За орангутаните с любов

Започваме именно с орангутаните, не само защото са сладки и обичливи, а защото те са специални и наистина заслужават да се метнеш от другия край на света за тях.
 IMG_6972
За човек чийто смислен живот накъдето и да се завърти, все към тях бяга, е нормално да си “осинови”  тези два сладура (с други думи  всеки месец една символична сума да отива към тях), но някакси не е достатъчно. Затова пътуване с надежда за среща звучи напълно логично. Как стават тези неща ли? Ами прочетете 🙂

В началото на 2015 година катарците пуснаха 30% промоция и билетите до Куала Лумпур бяха факт. Първоначалният ми план беше да пообиколим малко из малайзийското Борнео и накрая да разпуснем на някой остров. Да, обаче орангутани има и в Суматра, а те са по-различни от тези в Борнео. Суматренските са по-малки и по-светли. Бройката им е около 54000 в Борнео и само около 6000 в Суматра.
За Суматра обаче имах сериозни притеснения. Може би си спомняте един изключително глупав филм от едно време “Живите мъртви”? Бях го гледала като дете, а детските спомени понякога могат да бъдат много силни и глупави. Едно време не знаех, че Суматра е реално място и заради този филм дълги години си мислех, че Суматра е измислица, където има страшни създания, от които трябва да се пазиш… После Суматра стана реално място, тези създания определено не съществуваха, но този страх си остана. Трябваше задължително да отида до там и да се присмея на страха си. За да потвърдят намеренията, Малайзия Еърлайнс пуснаха промоция към Медан и всичко беше решено.
С така изготвения план, който естествено смятах за гениален, си помислих да примамя някои от многото приятели, които всеки път ми мрънкаха да съм ги вземела задължително на следващото си пътуване. Повече не мисля, че ще предлагам. Резултатът беше, че всички искаха да дойдат, но имаха условия: да отидем в Сингапур; да не ходим в джунглата, че имало буболечки и гадини; не можело ли някъде без комари, пиявици и други подобни. Ясно, никой няма да идва с мен. Но точният приятел се появи в точното време. Изложих набързо плана, отговори ми се само “няма да мога, имам много работа” и на следващия ден вече имаше билет, макар и само за част от пътуването.
Ето го и финалния план преди заминаването:
29.04 Излитане от София
30.04 Кацане в Куала Лумпур, 2 запазени нощувки
02.05 Полет към Медан (Суматра), 1 запазена нощувка, запазен трансфер; уреждане на трип в джунглата и всичко останало – на място
07.05 Запазена нощувка в Медан преди полета на следващия ден
08.05 Полет към Тавау (Борнео), посрещане на летището, запазени 4 нощувки в Семпорна и на остров Мабул, както и заявка за Discover Scuba Diving
18.05 Запазен полет на нашето другарче от Сандакан, за да се прибере у дома; Сандакан смятахме да го използваме и за резервен вариант, ако не сме видяли орангутани в джунглата – да ходим да видим в рехабилитационния център (където също може да не видиш нищо)
19.05 Полет за нас от Кота Кинабалу до Кучинг
25.05 Полет Кучинг – Куала Лумпур и 2 дена подарък за моя мъж, който се съгласи на това пътуване от раз, само за да може да направи една тренировка при треньора на треньора му в Малайзия (винг чун)
27.05 Обратно към София
И най-важното, което си повтарях непрекъснато, за да не остана безкрайно разочарована – никой не може да ти гарантира животни в джунглата. Трябваше да бъда готова, че може и нищо да не видя.
СЛЕДВА…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *